не знам защо пренасям писанията си тук, но явно така ще да е.
ядосват ме хората
и с причина понякога
пари ми носът
ето за това не се разболявам - просто не ми харесва.
спи ми се, но не ми се спи
по-зле и от наркотици
има бяла точка долу вляво
18.12.2011г.
Та в тази чаша си налях много горещо и много кафе, взех си запалка, айпод и ключ, и излязох с домашните си дрехи като пълния селянин из квартала. Първо изпросих една цигара от едни жени на един балкон и не хванах цигарата, май ме удари по главата, но нищо. След това се разхождах още и втората цигара я изпросих от някакво рандъм момиче на спирката на трамвая, и през цялото време се разхождам като селянин с най-домашните дрехи евър, след тва си говорих с един пазач за едно куче и го питах как е то, защото се събира много негативна енергия и вреди на здравето, той каза, че кучето е добре, и след тва изпросих още една цигара от жената, която продаваше в магазинчето за алкохол и цигари, и й казах да не ми се ядосва, тя си измисли някакво смешно оправдание, и след тва се самоснимах на една пейка как си пуша цигарата и беше сладко щото ми блестеше слънцето навсякъде, и след тва се.. а аз през цялото време съм била насаме с шибания си ум и филмите си и си правех коледните сладки, които дядо ми е преброил, че са излезли 187 или нещо такова и е готино и циклих в 9гаг и слушах едни и същи 7 песни поне 5 пъти абе доста ми беше готино, само не знам защо се успах, можех така добре да си подредя тоя ден можех, вече да съм изчистила и да съм си почнала есетата, но уви поне се наспах.. вчера съм газила в най-големите локви и драйфах на една спирка, и си набутвах най-големите филми и тогава осъзнах, че за пръв път съм се филмирала, щото принципно не се филмирам и мислех адските многото някаквите си неща и не знам и не говоря глупости, говоря много важни неща.. имаше един филм за тва как една мацка събота вечер, към 9 смятай приличаше на зверската кокона и седеше на спирката на седмицата на петте кьошета обаче някакъв тролей дойде преди трамвая и тя го хвана и се замислих как на нея и трябва нещо просто да отиде до ндк и се беше облякла за дискотека и беше с цикламен чорапогащник и се замислих за картинките от сорта на “this is considered pretty” “this is considered еди кво си” и си я представих в картинка, която я осмива и се замислих, че е въпрос на това какъв си, за да я осмислиш като красива или грозна всми пак има избор всичко се свежда до избора, а след това защо се издрайфах, тоест преди тва щото се замислих как примерно булимиците накрая как се казваше тва дето ти спира потока за въздух като преглъщаш все тая онова с якото име, та на булимиците в края на краищата то спира да си върши работата и аз исках да се прозея отчаяно много и се опитвах и намерих начин на приложение на тва да спре да ти върши работа нещото в гърлото и както се борех за въздух от дробовете си да се прозея така явно съм си отворила вратичката към стомаха и си повърнах обяда абе тъжна история след тва се прибрах и нямам идея какво съм правила знам само, че бях объркана и не можех да си събера мислите след тва 4 часа съм украсявала макс 70 курабийки, които принципно мога за час да ги свърша, абе вчера просто беше ужасно голям ден както и петък, не, петък не толкова тогава просто заспах но имаше други неща, абе да в петък пак си навехнах глезена начи бях на васил левски и стъпих накриво пак и си преебах крака и отидох в subway по тва време ми звънна баща ми, който беше там за телефона и той ме взе с колата някво нищо не разбра въпреки че дотогава се бях ядосвала и пак бях ревала и пак виках колко съм тъпа ама тоя път на попа хах и след това отидох в нас, превързах го, сложих си шината и пак излязох и ся съм добре бахти колко съм мощна du musst dich mir aufgeben буквално като си го превеждам само да ти кажа че си го измислих докато се къпех, на практика е ти трябва да ми се предадеш, но може и да се гледа като ти трябва да ми се оставиш, но знам ли
